Ако човек потърси Радина по телефона и тя не вдигне, има голяма вероятност да я намери на номера на Деян Донков. Една от най-популярните светски двойки няма нужда да се кълне “Заедно сме”, опровергавайки неспирните атаки на жълтата клюка.
Срещата е в Народния, където играе Деян. Той пък ходи на нейни репетиции в “Армията”. Радина се готви за премиерата на спектакъла “Йерма” по Федерико Гарсия Лорка. Тя идва на срещата без грим, естествена, усмихната, дружелюбна и открита, макар леко да й личи сценичната треска. Твърди, че е спокойна, защото до себе си има двама силни мъже, които я подкрепят – баща й и любимият Деян…
Радина Кърджилова е родена на 17 юни 1986 г. в София. През 2009-а завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Пламен Марков. В трупата е на театър “Българска армия”, където направи поредица от силни роли: Жулиета в “Ромео и Жулиета”, Поли в “Бандитска опера” и Йерма от едноименния спектакъл. Снима се и като Беки във филма “Тилт”. Стана много популярна с ролята си на Сиана в сериала “Стъклен дом”, и като Ива във “Фамилията” по bTV.
-Радина, как се чувстваш в “кожата” на Йерма - сложен и многопластов образ?
-Беше ми много трудно при работата над образа, макар да ме определят като drama queen (“кралицата на драмата”, както наричат актрисите с драматичен натюрел – бел.ред.). Това е най-вълнуващата ми работа до момента, най-трудната и тази, на която наистина се отдадох с цялото си сърце. Хвърлих се на сто процента.
Един от проблемите беше, че все още не съм изпитала чудото да имаш дете, липсва ми този житейски багаж. Много работихме с режисьора Диана Добрева, беше ми изключително, изключително трудно, но и изключително интересно. Диана се опита да извади от мен нещата, които дори не съм подозирала, че мога да крия в себе си – толкова много сила например.
 |
| С Веселин Анчев в "Йерма" |
-Нали казват, че някои роли те карат да преоткриеш себе си?
-Да, самата пиеса, Лорка, темата на представлението някак си носеха една много голяма тежест. Сякаш имаше някакъв облак над всеки от нас, докато репетирахме. Много бяхме мрачни, притеснени. Но както каза Диана, дали ще репетираш комедия, трагедия, драма или нещо друго, всяка пиеса носи своето репетиционно настроение, духа на това, което искаш да предадеш на публиката. Имахме своите хубави и тежки моменти, но дадох много от себе си и се държах като воин.
 |
| С Веселин Анчев в "Йерма" |
-О, да, какво ли не писаха – че съм се възнесла накрая гола в небето… Всеки може да си го интерпретира както си иска. Това е режисьорско решение на Диана, а аз още в самото начало на репетиционния период казах, че й се доверявам напълно. Имаше някакви варианти да съм чисто гола, полугола, по гащи (Смее се). Самата пиеса не е като кардиограма, а върви нагоре, нагоре, и развръзката е на самия финал. Там търсим акцента в това извисяване на разголената Йерма в небето.
Дали е естетически издържано да съм топлес, тоест само по гащи, или чисто гола в следващите представления, ще реши Диана. Но с подходящо осветление и декор се получава красиво послание. Голото тяло е още един от начините на изразяване на някаква идея. Аз по принцип съм против самоцелната голота, само заради атракцията. Не може да сложиш един чисто гол актьор само заради ефекта, и да не знаеш какво да го правиш. Решението на Диана е много точно, финалът е много разтърсващ и силно въздействащ.
-Нормално, като колега. Не забелязах ревност. Той идваше по време на репетиции, беше част от екипа и даваше много приятни и градивни съвети.
-На 28 март получи “МаксиМ” от колегите ти в “Армията” за твоята Поли в мюзикъла “Бандитска опера”. Не беше ли и това скок в най-дълбокото?
-Да, и доста голям риск, тъй като още от НАТФИЗ не съм от гласово даровитите студенти. Изпитът ми по пеене в академията беше най-големият ми кошмар, някакво жестоко притеснение. Глътнах си граматиката и не можах да изкарам един верен тон. И до ден днешен страшно много се притеснявам, когато трябва да пея.
 |
| С Веселин Анчев в "Бандитска опера" |
-Още като кандидатствах в НАТФИЗ. Леля ми е пианистка и в Бургас лятото минах през целия солфеж, но не мога да кажа, че съм много музикално грамотна. Не мога да пея добре, но имам слух, ритмична съм. Много обичам музиката, но ако сложа ръка на сърцето си, не мога да пея. Нужни са много упражнения и съм благодарна на театъра и колегите за помощта.
-Трета сложна роля – да си поредният прочит на Жулиета… Това смущаваше ли те?
-Не. Както вече казах, в такива случаи се хвърлям на сто процента. Не мисля кой какво е правил преди това. Чета много литература, гледам някакви неща, свързани с пиесата.
-Абстрахирала си се от другите Жулиети?
-Това е най-верният път към изграждането на образа.
-Какво от себе си вложи в твоята Жулиета?
-Може би тази правота, праведност. Желанието ми за свобода е много силно изградено в мен като характер и вложих това в Жулиета. Тя носи тази чистота, желанието да обича човека, който иска да обича, без да позволи на никого около нея да й попречи.
 |
| С Антоанета Добрева-Нети и Албена Колева в "Ромео и Жулиета" |
-Играя и в “Декамерон” и “Железния светилник”, където заместих колежката си Лидия Инджова.
-Беше определена за актриса номер едно на "Армията”, пак след гласуването от колегите си. Как приемаш подобни жестове?
-Бях поласкана и много се радвах. Освен всичко, в този жест видях огромната подкрепа и прегръдка, която ми дават моите колеги. Защото аз съм най-скоро постъпилата в този театър и те ме приеха с много доверие и любов.
-Вече те определят като актриса с огромен диапазон. Сложните роли – това ли е правилният път?
-Да, но много важно е и желанието за работа. Това, че не мрънкаш, не хленчиш, не се оплакваш. Може би колегите са гласували за мен, защото съм всеотдайна в работата си и това им е направило впечатление.
-Е да, но си и една от топ красавиците на трупата.
-Красотата е до едно време. Важно е какво носиш отвътре.
 |
| Сн. pressadaily.bg |
-Мина ли през етапа опиянение от славата?
-Не, опиянение не е имало. По-скоро страдам от славата.
-Това – в периода на Сиана от “Стъклен дом” ли?
-Да, точно този период беше най-кошмарният. Страх ме беше от славата.
-Защо така? Та през 2010-а беше избрана за най-обичаната българка!
-Тогава медиите ме гледаха под лупа, бяхме най-интересни и най-сладки за коментиране. Имам време до етапа опиянение от славата. Може би ще го изживея след 40-те…
-Като на удоволствие и допълнителен доход.
-Но във “Фамилията” си в тайнствения образ на мъртво момиче… Не би ли искала сценаристите да те съживят в някой момент, за да се снимаш отново?
-Мислила съм, но няма да носи тази достоверност, която носи самият сериал. А други предложения в момента нямам. Но аз и не бързам с тези неща.
-Плаче ли ти се, че няма един нов филмов проект като “Тилт”?
-Обичам си Беки от “Тилт”, това всъщност е първата ми голяма и сериозна роля, най-важната до момента за израстването ми като актриса. Заформят се нови проекти, но когато се случат нещата, лично ще ти се обадя за ново интервю.
 |
| С баща си на премиерата на "Тилт" |
-Дъщеря си на талантливия художник илюстратор Христо Кърджилов. Мислила ли си, дали би поела по друг път, ако не беше израснала в артистична среда?
-Не знам. Божа работа. Аз съм дете на художник и инженер. Горда съм, че точно тези хора са ми родители и че този е пътят, по който съм тръгнала. Не бих ги заменила с нищо друго.
-Връзката баща – дъщеря е много силна, така ли е и при вас?
-Да, с баща ми разговаряме много, коментираме новите ми проекти. Мога да кажа, че той е един горд баща, и не само с мен, но и с брат ми Димитър, който учи графичен и рекламен дизайн в Художествената академия.
-Най-ярките ти спомени от детството?
-Всеки път като си отида на “Хиподрума” при нашите, това са едни мигове, които ме връщат в детството. Лягам си, готвят ми, завиват ме с одеяло и някак ставам по-малка с 10-15 години… Бях палаво дете. Всичките си лета като малка изкарвах в Бургас, майка ми е от там. Събирахме тебешири, играехме на кър, на стражари и апаши. Мама, чичо или татко ми сваляха на улицата по една филия с хайвер, защото аз просто не се прибирах от сутрин до вечер. Чичо ми беше главен механик на кораб и всяка сутрин ставахме в 6 часа да ходим на кораба, да ядем кебапчета и кюфтета.
 |
| В тийн годините |
 |
| С баща си Христо и майка си Гергана |
 |
| С брат си Димитър |
-Как реши да се посветиш на актьорството?
-Когато бях на 17, попаднах на един кастинг за филма “Последният бей на Балканите”, където ме избраха по абсолютна случайност. Реших да следвам в НАТФИЗ, а баща ми тогава леко се противеше. Но аз бях твърдо убедена, че искам да опитам, и ако ме приемат и се окаже, че ставам, да продължа. Познавам хора, които кандидатстват пета, шеста поредна година. Това не бих направила. Никога не съм страдала от болната амбиция непременно да стана актриса.
-И двамата с Деян сте обявени за секссимволи, много харесвани от другия пол, как се справяте с ревността?
-Мисля, че и двамата сме вече много зрели хора, не сме от вчера заедно, направихме три години много силна емоционална връзка. Как?… Като много често се усамотяваме, даже напоследък почти не излизаме, седим си вкъщи, готвим си, гледаме филми. И двамата сме много ангажирани, не си доспиваме и гледаме да се наслаждаваме повече на съня си.
-Ти все още много плачеш от жълтата преса…
-За съжаление, да. Разстройвам се понякога, преживявам го, но много силни хора седят до мен – баща ми, Деян, майка ми, брат ми. Те са абсолютно достатъчни, за да преглъщам всеки сух залък, който слагам в устата си. Случва ми се от време на време да изпия горчивата чаша, да преглътна. Но думите са много силни като израз – тези, които четеш за себе си, или начинът, по който се изговарят…
Да, думата е изключително силно нещо. Може да те изстреля нагоре в небето или рязко да те свали долу… А на хората от жълтата преса не бих им казала нищо. Бих ги подминала. Ако тръгна да водя словесни бунтове с тях, ще се принизя до нивото им.
-Не, никога не ми е посягал, категорично. Вярно е, карали сме се, имали сме доста сериозни скандали, но не се е стигало до това. Нещата бяха изопачени след едно риалити, в което участвахме заедно. Идеята беше да ни притиснат до стената след един скандал, за да ни провокират. Но ние успяхме да удържим фронта и да покажем, че връзката ни е много по-силна от това, което се пише.
-Как любимият ти те вдига в периоди на депресия?
-Като ме изведе на разходка. Много обичаме с Деян, когато сме свободни, да се махаме от София. На Великден бяхме с неговото семейство във Видин, изкарахме си прекрасно. Бяхме много спокойни, хапнахме си агнешко, починахме си много добре и с пълни сили се върнахме в София. Деян стои плътно зад мен и се опитва да ме “събира”, когато съм в нервни кризи, помага ми да балансирам емоциите си.
-Пред Антон Хекимян споменахте нещо за дете...
-Не че планираме, това си е Божа работа. Готова съм за това и ако се появи някой ден, ще го посрещна с най-голямата си любов. Аз много обичам деца.
-За повече спокойствие, за много любов. Мечтая майка ми и баща ми също да са по-спокойни. Мечтая всички да имаме повече възможности за хубава работа и хубави роли… и да не отделяме толкова голямо внимание на битовизмите в живота.
-Какво в живота около нас и в хората те вдъхновява?
-Желанието за живот. Хората, които непрестанно се оплакват, душевно ме затормозяват. Трябва да сме по-смирени, да не бъдем егоисти и песимисти, да сме благодарни за това, което ни се случва. Има толкова много по-страшни и жестоки неща в живота! Никога не знаеш какво може да ти се случи и трябва да живеем тук и сега – в това е смисълът на щастието, на това да оцениш и най-малкото и да го превърнеш в голямо.
Публикувано във в. "Преса", 27 април 2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар