В Кения зебрите ходят с червени пижами

 

Магдалена ГИГОВА

Снимки Авторката
Откъс от книгата "Новите пътешествия на Маги, от Магелан"

Керемидено розови слонове, зебри с червени пижами, пръст с цвят на доматена супа. И всичко това в контраст с искрящата зеленина на дърветата и небето, синьо като  младоженски юрган. Не, това не е психеделичен сън на отчаян далтонист, а нормален пейзаж от резервата Цаво в Кения.

Със своите 21 000 кв.км националният парк е втори по големина в света и първи в Африка.  Той  е разделен на две части,  всяка със свой чар и фауна.  На Изток (площ от 11 000 кв.км) е царството на газелите, антилопите и африканските биволи. Но също така на дребни и по-едрички хищници.

 

 

В джиповете с туристи радиостанциите  жужат на суахили и водачите се уведомяват един друг къде слоновете са отишли на водопой и къде жирафи бръстят клони от дърветата.  Цаво-Запад (9 000 кв.км чак до подножието на Килиманджаро) поразява с флората си. Въздухът се стеле като гъст парфюм от аромата на незнайни цветя, а над главите се стрелкат птици. На тучните ливади пасат кротко антилопи, зебри и носорози.

Тук сред вулканичните планини се гушат непоносимо  райски кътчета  като изворите Мзимиа, в които се плацикат хипопотами и крокодили. А със специална камера туристите могат да ги наблюдават и под водата. Сафарито с пушки в цяла Кения е забранено, но всички „стрелят” с фотоапарати наволя.

Обветрен, в откритата кола  разбираш какво е усещането за свобода. Само дето ти е тотално забранено да слизаш от джипа. Водачите пазят теб от животните и обратното. Красотата на саваната в началото на дъждовния сезон, когато цветовете изпъкват през лупата на краткия тропически порой, е покъртителна. В по-влажните части на Цаво виреят не само храсти, а и древни баобаби, чадърообразни акации, пустинни рози... Плюс повече от 60 вида млекопитаещи и над 400 разновидности пернати.

Но световната известност на резервата идва от огромните стада "червени" слонове (повече от 10 000) и често срещащите се носорози (над 8 хиляди). Е, невинаги ентусиастите успяват да заснемат "Голямата петорка" (лъв, слон, леопард, носорог, хипопотам), но е въпрос и на късмет. Наричат слоновете тук розови или червени, а  "обагрянето" им се дължи  на тяхната чистоплътност.

 Грамадните животни обожават банята, която ги избавя от досадните насекоми, а после се "пудрят" с червената прахообразна пръст на резервата. Те преживят листа и клонки по 16 часа в денонощието, отдъхват по 3-4 часа следобед и заспиват едва призори. При този хранителен режим не е чудно, че един възрастен слон поглъща по 300 кг листа дневно. В резултат на голямото количество слонове резерватът направо "оплешивява". Огромните животни посягат вече и на древните баобаби, до които преди не са се докосвали.

Лъвовете в Цаво се отличават от събратята си в Нгоронгоро и Серенгети по своята големина, рошава грива и царствена осанка. "Вечерята" им във вид на антилопи спрингбок, орикс  и импала се придържа в близост до реките, защото не може да носи на жажда. Всеки миг покрай джипа притичва или прелита нещо екзотично - бабуини и макаци, нереалистично шарени гущери агама, които приличат на пластмасови играчки, мангусти, марабу, хиени, гепарди...

Националният природен парк Цаво е на 290 км от столицата Найроби и на 210 км от пристанището Момбаса. Разполовява го железопътната линия между двата града, строена от англичаните в края на 19 век. Оттогава датира и легендата, че разбунените от градежа духове изпратили лъвове човекоядци да нападат строителите.

Митът гласи, че през 1898 два лъва за 9 месеца нападнали и умъртвили 135 работници. Наричали ги "Призрак и Мрак", а в Холивуд дори заснели едноименен филм по този сюжет през 50-те години на ХХ век с римейк през 90-те с Вал Килмър и Майкъл Дъглас.

 

 

Масайските войни, които наричат себе си лъвове, вече не са агресивни към "натрапниците", които докато бродят из Цаво искат да надникнат в колибите им. Някои по-предприемчиви кланове дори са превърнали временните си села в нещо като масайски Балкантурист за "бели серсеми". Те взимат такса от 10 долара, за да разгледаш селището им и е истински късмет да попаднеш в автентично, а не "бутафорно".

Полуномадският им начин на живот кара масайските родове да търсят паша за стадата си. Щом я намерят,  жените иззиждат от пръст и кал колиби без прозорци, само с малки дупки за вентилация, в които е необичайно хладно. Семействата спят върху тънки като пергамент, изсушени кравешки кожи. А основната им храна е кръв, варена с мляко.

Месо си позволяват при специални случаи,  кокошките, които отглеждат и яйцата им са само за продан. От кожите на добитъка правят още дрехи и обувки. Животинската тор се използва в строителство на колибите. А урината - за лечение.

Откъсът, който прочетохте, е от новата книга на една от грандамите на светската журналистика и една от най-ярките дами, които познавам – Маги Гигова. Книгата със заглавие "Новите пътешествия на Маги, от Магелан" е по книжарниците от края на месец март.

Тя е четвърта по ред и втора от приключенската й поредица. В нея, на 424 страници, заедно с над 200 авторски снимки Маги разказва за 12 екзотични пътешествия - до Мартиника, Антигуа, Тортола, Гуджарат, Теотиуакан, Оман, Сингапур, Бирма, Рио де Жанейро, Малайзия, Макао и Хонгконг… Представени са дивите племена в индийския щат Гуджарат и индианците ембера на езерото Гатун в Панамския канал, земите от остров Бонеър в Карибско море до Молукските острови в морето Банда, масаите в кенийския резерват Цаво и берберите край Дуз…  Прочетох я на един дъх... Вълшебна е!

Още за Маги и новата й книга - ТУК

32 съвета от непалските мъдреци за дълъг и здравословен живот

1. Говорете бавно, но мислете бързо.
2. Не съдете за хората по техните родственици.

3. Когато казвате: “Аз те обичам” – говорете истината!
4. Когато казвате: “Аз съжалявам” – гледайте човека в очите!

5. Никога не се смейте над чуждите сънища и мечти.
6. Давайте на хората повече, отколкото те очакват, и правете това с радост.

7. Винаги дръжте в главата си своето любимо стихотворение.
8. Не вярвайте на всичко, което чувате, харчете всичко което имате, спете докато се наспите.
9. Великата любов и големите достижения винаги изискват голям риск.

10. Когато загубите, постарайте се да извлечете от това урок, а и полза.
11. Уважавайте себе си, уважавайте другите, отговаряйте за своите постъпки.
12. Не позволявайте на малкия спор да разруши голямото приятелство.

13. Когато разбирате, че сте допуснали грешка, не я скривайте, а бързо я поправете.
14. Всеки ден отделяйте известно време за да бъдете сами.
15. Бъдете отворен за обмяна, но не изпускайте от ръцете си вашите ценности.

16. Понякога мълчанието е най-добрият отговор.
17. Четете повече книги.
18. Вярвайте в Бог, но винаги заключвайте колата си.

19. В споровете с близките се обръщайте само към текущата ситуация. Не припомняйте миналото.
20. Четете между редовете.
21. Споделяйте своите знания с децата. За сега това е единственият известен способ да достигнем безсмъртие.

22. Бъдете нежни със земята. Не замърсявайте.
23. Никога не прекъсвайте когато ви хвалят.
24. Не се бъркайте в чуждите работи, не давайте напразни съвети.

25. Не се доверявайте на хората, които, докато се целуват с вас, не си затварят очите.
26. Един път в годината отивайте на място, на което никога не сте били.
27. Ако вие изкарвате много пари, част от тях отделете за да помагате на другите.

28. Помнете – понякога е късмет да не получим това, което искаме.
29. Слушайте докторите, но се научете понякога да нарушавате техните забрани.
30. Оценявайте своите успехи с това, какво вие сте пожертвали, за да ги постигнете.

31. Вашето “Аз” – това е крайната точка на вашето пътешествие.
32. Отнасяйте се към любовта и към приготвянето на храната с безразсъдно безгрижие – не обичайте и не гответе по чужди рецепти.

Източник: muz4in.net

Една мис на 60: Бранимира Антонова: Свирих на Висоцки на кораб по Москва река

Красив си, когато мислите ти са изкъпани, казва единствената социалистическа Кралица на красотата

Боряна АНТИМОВА



Актрисата Бранимира Антонова е родена на 22 ноември 1952 г. в София. Известна е още като първата и единствена социалистическа „Мис България“ (1967 г.), а година по-късно и „Мис Фестивал“ на Световния младежки фестивал в София през 1968-ма. На 6 г. започва да играе балет. Учи в хореографското училище в София.


Дебютът ѝ в киното е на 9 г. в “Етюд“. Почетен гражданин е на столицата, има три номинации и две титли “Жена на годината” – през 1969 и 1970 г. Снимала се е в над 20 филма и новели, сред които “Процесът” (1968 г), “Танго” (1968 г), „Мъже в командировка“ (1969), „Бягство в Ропотамо“ (1971), „Приключенията на Авакум Захов“ (1980). Завършва право. Има 3 брака и една дъщеря – Мария от първия ѝ съпруг - покойния Владимир Грашнов.


“Слушай, слушай това! – Бранимира ме е настанила в колата си, пуснала е диск с композиция на свой приятел – невероятен клавир с щрайх за подложка, с лявата ръка върти кормилото, като умело и плавно се промушва из тесните улички около “Оборище”, а с дясната ръкомаха, сякаш дирижира въображаем оркестър….

- А това? – дълги акорди, ръката й трепти и вибрира във въздуха, сякаш я прокарва открай докрай по клавишите на своя любим роял. - Много ми липсва вкъщи, но нямам място за него и е при близки. Имам само едно малко пиано” – ръката й, с ясни, отмерени движения – навик, отрепетиран в балетното училище – трепти във въздуха ту като Одета, ту като Одилия...


Бранимира току-що е позирала пред фотографа, почти без грим, само с черна очна линия и червило и въпреки това – с царствената осанка на жена, на която не й пука – ама наистина не й пука! - за бръчките. Скромен стилен тоалет в бяло и черно, но как й стоят само слънчевите очила с бели рамки! Докато жестикулира с красиви тренирани движения, кокетничи и флиртува с камерата на фотографа, очите й греят, тя цялата свети отвътре.


А преди това ми спомена в интервюто, че обожавала бялата коса на Райна Кабаиванска, но се побоявала, че ако престане да се боядисва като нея, нямало да й стои така царствено, както на оперната прима…

-Как изглежда в твоите очи красивата жена, Бранимира?
-Идеалът е различен за всеки и е въпрос на цялостно възприятие. Харесвам Симона Синьоре, но и Бриджит Бардо. Не е важно колко тежиш, а как изглеждаш. Една красива жена първо трябва да излъчва здраве и настроение.

-С какви чувства гледаш сега снимките от конкурсите ти за мис?
-Все едно не съм аз… Това е в някакъв друг мой живот… И винаги е било така, никога не съм се харесвала. При снимането на филма “Процесът” например бях на 14 години и половина, а играех 22-годишна, бяха ми направили кок и не можех да се възприема така. Тогава имах дълга коса и най обичах да си я разпусна мокра и така да ходя.

-Защо се прости с нея?
-Много харесвам прическата на Мари Фредриксон от “Роксет”. Бях с 1 см коса. Мислех даже да не се боядисвам, като Райна Кабаиванска. За мен тя е една от най-великите съвременнички, и е още толкова красива и пълна с живот! Но за да ти стои така бялата коса, трябва да си царствен като нея! А соанирането за мен означава чистота – изрязани нокти, епилиране. Когато си добре изкъпан, когато мислите в главата са ти изкъпани, светиш целият!

Бранимира с короната на "Мис Фестивал", 1968 г.

-Все повтаряш, че си станала мис случайно. И нямаше корони, глезотии и ключове от кола като подарък?
-Не, коронка получих на “Мис Фестивал”, която подарих на БНТ в предаването “Чай”. Това беше на Световния фестивал на младежта и студентите през 1968 г. Преди това на “Мис Слънчев бряг” ми сложиха лавров венец, а в София ми подариха само букет.

И участието ми във фестивала е случайно. Точно тогава вървяха нощни снимки на филма “Танго”, а аз се прибирам изморена и завидях на делегациите от весели младежи, които минаваха по Орлов мост.

И днес много се ядосвам, че написаха глупости в интернет – как съм имала закачка с човек в журито за “Мис Фестивал”! А всъщност гласуваше публиката в зала “Универсиада” и аз бях инкогнито, само номер 33! Да не говорим, че тогава бях дете – на 15 години, и навсякъде ходех с майка ми и сестра ми.

-В какво семейство израсна?
-Майка ми е от Югославия, случайно се е омъжила за баща ми. Идва у нас на гости при леля. Баща ми е бил механик на плетачни машини. Родена съм на ул. “Цар Симеон”. А конкурсът за мен беше като рожден ден – днес съм празнувала, утре животът продължава по старому.

Ненавиждам славата. Излишна ми е. Кажи ми един човек, на когото е донесла добро! Съхраних се – никога в живота си не съм пила и не съм пушила, но мога да кажа как употребявам славата си – като помагам на хората...

-Кога телефонът ти изведнъж замлъкна и започна да живееш като “простосмъртна”?
-На 18… Чудя се, защо никой журналист не желае да пише за това – защо всъщност не станах балерина. Страшно ме дразни. Плъзгат се само по сензациите…

-Защо всъщност приключи с балета?
-Бях предпоследна година в балетното училище. Лятото на едно турне във Враца получих преплитане на червата. Имах късмет, че беше 28 август – Голяма Богородица, така каза невероятният хирург д-р Валтер Димитров. Имах перитонит и останах жива случайно. Не трябваше да мърдам, пазех страшни диети… Година и половина бях много зле и не се знаеше дали ще оцелея.

Тогава разбрах това, което идва при хората в зряла възраст. Не, аз не пораснах, аз остарях тогава! Всички ме забравиха. Никой не звънна на вратата ми, нито на телефона. И тогава си казах – край, те не ме заслужават! Записах право и се омъжих за момче, което нямаше нищо общо с артистите – Владо Грашнов. Тогава той беше обикновено момче, първа година студент в МЕИ. Един изключително красив, щастлив и весел младеж. Той всъщност такъв си остана до края…

Брани на сватбата си с Владо Грашнов

-Три брака… Търсиш ли грешка в себе си?
-Да, винаги съм обвинявала само себе си и основната ми грешка е в избора. Просто не съм срещнала правилните хора. Аз така и си останах артистичен човек, а пък все попадах на много сериозни мъже. Голямата ми любов си остана Владо Грашнов. Той не беше грешка – бяхме много млади.

Вторият ми съпруг Венцислав Петков работеше в Интерпред. Третият ми съпруг – също Владо, но Денев, беше уникален певец, за съжаление си отиде рано, но песните, които изпя, остават... Между двама души във връзката трябва да има голяма воля, за да се нагодят характерите един към друг. Но трябва и нещо да ги свързва. Ето, обичам да си дрънкам на пианото в компания. И когато си настроен така лирично, се вбесяваш, ако някой ти каже да спреш, защото го дразни.

Страстта е през първите 2-3 години, правиш се на интересен, после лека-полека ставаш този, който си. И правиш това, което е най-важно за теб самия. Аз никога не съм имала скандали вкъщи, никога не е имало крясъци и зловещи гледки.

С Владо Грашнов например отидохме прегърнати в съда. Бяхме разведени, идва Нова година и той ми донесе подарък - един златен наполеон, и се веселихме… Хората казваха: “Луди ли сте да се разделите!”. Когато дойде време за раздяла, се усеща по кожата.

-Как живееш сега?
-Двете с майка, в нормален апартамент. Имам пианото и масата е огромна. Приятелите ми звънят от сутринта. Обичам да готвя и да ги гощавам. Може да е салата от лук с оцет и олио, но ще ги нахраня вкусно.

-Трудно ли ти е сутрин, когато се погледнеш в огледалото?
-Защо сутрин? Видът ми не ме интересува! Много по-важно е, като разговарям с някого, да го погледна в очите, и се моля да не видя тъга в тях! Тъга, която гримът и пудрата не могат да прикрият.

Бранимира по времето, когато става Мис България, есента на 1967 г.

-Не си вманиачена на тема фигура, бръчки?
-Не, не полагам никакви грижи. Излизам без грим, никога не съм употребявала крем. Подарявам козметика на приятелки. Задължително слагам червено червило и тръгвам да щрапам с плавници по света! Аз съм на 60, изглеждам точно на толкова и ми е симпатично, когато някой ме гледа в очите и казва: “Знаеш ли, изглеждаш на 40!”. А той знае ли аз как изглеждах на 40?!

-Представям си. А на 30?
-Имах дете на 8 години, работех като хореограф по фигурно пързаляне на “Олимпийски надежди”. Вече бях омъжена за Венци Петков. Живеехме в Младост 3 в една гарсониера, която ми дадоха като крайно нуждаеща се. Слава Богу, така съм си родена – не алчна! Нищо не ми липсва. Имам много малко дрехи в гардероба си. На абсолвентския си бал например бях в бяла рокля и манто и колан от черно кадифе, купени от ЦУМ.

Наскоро мой преподавател от балетното ми каза: “Ние изобщо не знаехме с какво си се занимавала. Гордея се с теб!” Откъде да знаят? Аз станах “мис Фестивал” и след 3 седмици сложих престилката и отидох на училище. Каква звезда?! В розов пух и атлаз ли да спя? До ден днешен си измислям и си шия дрешки. Имам усет кога какво да облека. В този смисъл винаги се откроявах.

Плакат от филма "Процесът" с Бранимира Антонова

-И все пак ти си ВИП. Какво е усещането?
-Веднъж в предаването “Чай” казах: “По пътя насам реших да бъда много скромна, но нямам този шанс” и Драго Драганов ме изгледа някак особено... Как се разказва какво си преживял, с кого си се запознал, и да бъдеш скромен! Говорила съм на “ти” с Мелина Меркури, София Лорен, Марчело Мастрояни, Радж Капур…

-Не бъди скромна, разкажи.
-На Московския световен кинофестивал - 1969 г. Представях България като актриса, с роля от филма “Танго”. Свирих на Висоцки по време на разходка с кораб по Москва река, за да ни попее. Марина Влади, трите и сестри и всички на кораба пеехме заедно с него. Когато направих един голям акорд, Висоцки каза само: “Ой, мамочка!” и запя.

-Спомена за Мелина Меркури?
-На кинофестивала бяха две актриси от Сенегал и поисках да науча един техен танц. Нали идвах от балетното училище, хвърлих обувките, събух се боса и в един коридор на хотел “Русия”, на 9-я етаж за 3 часа усвоих техните там-тами.

Вечер всички отпочивахме в бара на хотел “Русия”. Облякоха ме и ме гримираха тайно кто сенегалка и никой не ме позна в началото! Трите изтанцувахме там-тама, който научихме в синхрон и ги шашнахме. Мелина Меркури стана и извика “Ех!” и ни прегърна. После танцувахме сиртаки…

А на маса скромно си пиеше цитронадата Марчело Мастрояни, защото те със София Лорен бяха там по работа – снимаха култовия филм “Слънчогледите”.

На фестивала имах два тоалета и Неда Арнерич, голяма сръбска актриса и красавица, ме попита, защо съм в едно и също облечена. И ми предложи огромния си гардероб от 70 тоалета. Само не мога да разбера, защо актрисите в България се мразят. Какво делят?!

-А никога ли не си делила с някоя я роля, я мъж?
-Е, случвало се е. В “Черните ангели” например бях избрана да играя Рачето. Отивам си на училище и чакам всеки момент да ме извикат. Даже ми бяха ушили вече престилката и баретата. Добринка Станкова ми взе ролята, защото беше омъжена за сина на генерал Гено Генов. А  той е един от преките участници в тези събития, за които пишеше Митка Гръбчева.

Щях да припадна, когато в трамвай видях асистент-режисьорката. Тя ме гледаше и мълчеше… Мисля, че това изигра голяма роля за моята кариера – от яд не кандидатствах никога ВИТИЗ.

-Добре. Но никой не може да ти отнеме познанството със София Лорен например... Как се случи това?
-Бях вече “Мис Фестивал”, снимките с Алексей Леонов, Валентина Терешкова и Едита Пиеха стояха изложени пред Военния клуб. Когато отидох на московския кинофестивал, целият “большой Советский союз” беше накрак – пристига “самая красивая девушка в мире – королева красоты Бранимира Антоновна, Болгария!”

На аерогарата беше море от журналисти и всякакви други посрещачи. В това време в съседство София Лорен слиза тържествено по стъбичката. И тълпата от нея се премести към мен да снима “самая настоящая королева красоты Бранимира Антоновна”, както написа списанието “Спутник фестиваля”.

София Лорен пристигна с новородения си син, настаниха я в друг хотел и се виждахме рядко с нея, заради детето й. На премиерата на филма ни “Танго” тя ме поздрави с пожелание да изглеждам като нея на 40. Беше вече на 40 години и току-що родила за първи път.

-Легенди се носят за приятелството ти с двете Вали – Терешкова и Гагарина?
-На море с Владо Грашнов на станцията на Министерския съвет разбрахме, че идват Валентина Терешкова с детето си и вдовицата на Гагарин с двете деца. Споменах, че познавам космонавтката и че е много готина - пие и се весели като нас. Видните синчета и снахички се направиха на глухи. Владо ми каза тихо: “Какво се изцепваш?! Айде спри се вече!” Отиваме на плаж на другия ден и се задават двете Вали с тежка охрана от дебеловрати момчета около тях...

С Иван Кондов във филма "Процесът", 1968 г.

-Дебеловратите момчета не са от вчера…
-Е как, да, около тях двете беше тежка истерия! Предупредиха ни да не се мотаем в краката им. Но на другия ден на плажа тръгнах рязко към Терешкова, а отзад ми извикаха да спра веднага. И аз се направих на глуха. Казах й: “Валя, аз съм Бранимира Антоновна, мис Фестивал”. Тя извика само: “Бранимирка!” и обясни на Гагарина коя съм.

От този момент двете дойдоха в нашата компания и през цялата си почивка бяхме заедно. Убийствено лято! Една от тях си замина тъжна, непоправимо влюбена в Иван Славков, светла му памет!

Имаха пачки с долари и не знаеха какво да ги правят. Същата вечер отидохме в МОЖ (станцията на журналистите – б.р.), където беше най-хитовата дискотека на морето. Непрекъснато въртяха парчето “Хотел Калифорния” и всички бяхме влюбени в купона! Естествено, на другия ден ни събраха скоростно багажа и ни пратиха кой откъде е – не можели да охраняват двете ВИП дами от нас. После някой се обади от София, извиниха ни се и ни върнаха.

Един ден Терешкова поиска да ги измъкнем инкогнито. Беше им писнало от охраните. С Владо ги взехме в нашия фиат, те полегнаха отзад на седалките и ги изведохме от обекта. И къде мислиш, отидохме – да си купим бански, парфюми “Нина Ричи”, кожухчета от Корекома… Такива ми ти работи…

Публикувано във в. "Преса", 24 април 2012 г.

Забравете стереотипите в менюто

http://boingboing.net/

Най-големите заблуди, които ни пречат да се храним правилно


Боряна АНТИМОВА


От години се води един и същ разговор - колко яйца са допустимата дневна доза, дали трябва да се ядат жълтъците, или само белтъците са полезни, трябва ли да изхвърлим мазнините и дали плодовете могат да са в неограничено количество, или е по-добре да се избягват заради съдържанието на захари? Истината е, че съдържанието на лош холестерол в кръвта зависи в много малка степен от храната. Той е резултат най-вече от състоянието на организма.

Допустимата доза яйца според предписанията на много диетолози е 2-3 броя седмично. Повече не бива, защото в жълтъка се съдържа дневната доза холестерол. При хората на преклонна възраст, а също и при не много подвижните и склонните към развитие на атеросклероза наистина не се препоръчва да прекаляват с жълтъка.

Но за младите и активните яйцата са много ценни заради голямото количество манган, желязо, мед и кобалт в съчетание с пълноценни белтъчини. Този набор от ценни вещества е много полезен при малокръвие. Фосфорът, съдържащ се в яйцата, е необходим за храненето на нервната система и главния мозък. Затова яйцата сутрин са най-пълноценната закуска.
Има още много други стереотипи, които не само не помагат, но и пречат да се храним правилно.

Зеленчуците на корем са полезни

На пръв поглед това е така. В тях се съдържат маса витамини и полезната за храносмилането целулоза. Те са нискокалорични и за сметка на обема създават чувство за ситост и понижават кръвното налягане. Но в прекалено голямо количество зеленчуците могат да създадат проблеми на стомашно-чревния тракт, например при колити.

Младите жени, на които предстои да заченат, не бива да хапват само зеленчуци и да се откажат изцяло от животинските продукти заради диета. Недостатъкът на желязо може да се отрази на детеродните им способности. А нужното добре усвоимо желязо се съдържа само в продукти от животински произход.

Мазното е вредно

Но не е ли доста крайно това схващане? Вярно е, че трябва да се поемат по-малко животински мазнини (тлъсто месо, салами, наденици, пълномаслени млечни продукти), защото от тях се предозира холестеролът, излишъкът от който води до атеросклероза (стеснение и запушване на съдовете – б.р.) и проблеми със сърцето.

От друга страна, ако съвсем се откажем от мазнините, все едно зачеркваме витамин А, отговорен за зрението, и “витамина на красотата” - Е. Те са мастноразтворими, тоест без мазнини просто не се усвояват. Установено е, че когато не ни достигат мазнини, увеличаваме захарта. Което също води до наднормено тегло.

Въглехидратите - да се изключат

Те са източник на енергия и някои техни компоненти са съставна част на клетките и тъканите. Излишъкът от тях обаче се превръща в мазнини. Затова трябва да ограничаваме простите въглехидрати (захар, сладкиши, продукти от бяло брашно) и да наблегнем на сложните  (в зеленчуци, плодове, продукти от пълнозърнесто брашно).

Морските дарове - без ограничения

Да, те съдържат пълноценни белтъци – основен материал за строежа на клетките и тъканите, както и йод, витамините А и D , Омега-3 мастни киселини, свалят кръвното и предпазват от образуването на тробми. Но в раците например има два пъти повече холестерол, отколкото в надениците или маслото. Така че ако сте решили да се поглезите, по-добре хапнете миди, в които няма холестерол и има много полинаситени киселини, предпазващи от тромбоза.

Солта е табу

Доста пресилено. Но не се лишавайте от нея, просто я намалете трикратно, особено ако сте хипертоници. Изследванията показват, че при намаляването на солта от 10 на 3,5 г за денонощие артериалното налягане пада значително и се подпомага медикаментозното лечение на заболяването. Но при пълен отказ от сол може да се наруши съставът на стомашния сок и да се обезводним. Освен това натрият – основният елемент от готварската сол – е необходим за поддържане на определен солев състав на кръвта.

Спрете алкохола

Едва ли има човек, който не би се съгласил, че в големи количества той е вреден. Но ако всеки ден поемаме по 30 г чист алкохол (съдържащ се в 60-65 г водка), се нормализира структурата на мазнините в кръвта, тоест в малки дози има противоатеросклеротичен ефект. Най-добре е ако алкохолът е във вид на червено сухо вино. Греяно, то помага при простуда. Със смес от бира и яйца нашите прабаби са лекували прекалено слабите хора, а няколко лъжици мадейра и херес дневно са давали при изтощение и липса на тонус.

Какъв е изводът от всичко дотук? Че трябва да се храним пълноценно и да не изключваме нито един продукт от менюто си. Ако сме отказали бялото брашно например, не е престъпление веднъж седмично да хапнем хубава баница. Или парче торта. Забраненото винаги е по-сладко. Затова по-добре да не се отказваме от нищо, а просто да сме умерени.

Публикувано във в. "Преса", 22 април 2012 г.

Закъснялата любов

Мерил Стрийп и Клинт Истууд в култовия филм "Мостовете на Медисън"

Забравете старите модели, създайте нов свят за двама




Боряна АНТИМОВА

“Аз вярвам в закъснялата любов” – така упорито и последователно една влюбена 56-годишна дама перифразира всеки път култовите стихове на Давид Овадия: “Аз вярвам в мълчаливата любов./ Без думи, без крaсиви обещания,/ без упреци, без молещи уста./ Аз вярвам само в нямото страдание,/ в сподавения порив на кръвта.”.

Шеметната дама казва, че това стихотворение все едно е писано за нея и за нейната късна любов – в есента на живота й. А после рецитира с апломб Станка Пенчева: “Сега/ аз бих възпяла/ не първата любов -/ безплътната и бялата,/ априлската, прохладната -/ сега аз бих възпяла/ оная, безпощадната,/ отчаяната,/ закъснялата./ За нея няма място пазено -/ тя трябва да руши и да прегазва,/ да оскърбява и да бъде оскърбявана ...”

Всъщност никоя любов не може да се нарече закъсняла, независимо на каква възраст сме, когато се появи. Тя винаги идва навреме, за да осмисли живота ни и да ни напомни какво щастие е да обичаш и да бъдеш обичан. Според андролозите и специалистите по антиейджинг (наука, която се занимава с превенция на преждевременното остаряване) днешните 50-годишни са вчерашните 30-годишни.

Така че да те сполети голямата любов в благородната възраст, вече е съвсем в реда на нещата. Особено пък ако по-голяма част от живота си бил сам, защото не си срещнал човека, с когото би искал да бъдеш. А още по-лошо – ако години си живял не с човека, с когото би искал, и не си имал смелост да промениш това, поради инерция, или за да не разбиеш живота на децата си.

Защото – факт! – една такава любов “руши и прегазва”, както е казала Станка Пенчева. Тя разбива стереотипи и почти винаги е посрещната на нож от близките. Добронамерените приятели ще ви посъветват да “оглушеете” за одумките на съседи и познати и за упреците на вече порасналите деца. Но проблемите не свършват с това.

Според безжалостните ни наследници, 50-60-годишните не е прието да се обличат секси, да флиртуват, да правят секс и да се забавляват. “Родителското тяло” трябва да се облича и държи “достойно” (тоест – скучно и семпло) и да се посвети само на внуците си.

Е, има и по-либерално настроени, които често повтарят на самотния си родител, че животът си е негов и има право да го изживее, както му харесва. Тайничко обаче нашите пораснали и поумнели деца се надяват този “друг живот” да не се състои. Да, те са създали свое семейство, но са свикнали да са центъра на вселената, а вие да се въртите като спътник около тях.

Изведнъж обаче вие създавате своя си вселена с човека, в когото сте се влюбили, а те трябва да свикнат, че са само гости в нея, макар и обичани повече от всички. И ако имате проблеми с децата, търсете вината само в себе си. Вие така сте ги научили – че нямате право на свой личен живот.

Колкото до приятелите и роднините, не очаквайте разбиране. По-скоро бъдете готови да срещнете завист, мърморене и критика. Бъдете твърди, не се поддавайте на провокации. Никой от тях не си дава сметка, какво щастие е да сте влюбени и да ви отвръщат със същото.

Да имате човек, с когото ви е приятно дори и само да си помълчите заедно. И да ви е все едно къде сте, само да сте двамата. Светът около вас отново грейва пъстроцветен, усмихнат, уютен и по-добър, чувствате се млади, окрилени и пълни с енергия. А болежките са останали в някакъв предишен живот.

Любовта в зряла възраст обаче не е така сляпа както в “хлапашките” години. Вече осъзнаваме, че са нужни и доверие, уважение, разбиране, склонност към компромиси. Доказано е, че с годините е все по-трудно да срещнеш партньор за постоянна връзка, заради порасналите претенции. Но любовта, започнала в зряла възраст, е много по-силна и дълбока и обикновено трае до края на дните ни.

Лесно е да се провери дали връзката ви да прерасне в съжителство. Ако вашият любим ви е опора в трудни ситуации и при болести, значи си струва да се съберете да живеете като семейство. Тогава пък ви връхлитат други проблеми – наследство от предишния живот на вашия любим.

3 въпроса за новата връзка

Колко често е нормално да звъни бившата половинка? Когато той (тя) е с предишен брак и наследници, сте си дали сметка, че ще продължи да споделя част от времето и парите си с децата и тяхната майка (техния баща). А също и с внуците. На тази основа са най-големите конфликти.

Дразнещо е, когато бившият (бившата) звъни по всяко време на денонощието с проблеми, свързани с децата или внуците. Консултантите по семейно щастие твърдят, че най-честият въпрос на клиентите им е колко пъти седмично е нормално да звъни екс половинката, без да се притеснят, че между двамата бивши все още тлеят чувства.

При някои разведени излежда, сякаш любовта им към бившия се е върнала заедно с ревността, че той (тя) е срещнал човек, с когото е по-щастлив(а). Не показвайте раздразнението си, на никого не му е приятно да го ограничават. Бъдете този различен, независим и благороден човек, в когото той се е влюбил. 

Защо е толкова трудно да се обвържеш пак? Повечето вече изпатили от предишен брак се боят да не допуснат същата грешка отново. А също и че подписът ще ограничи свободата им. Другият голям проблем е с уреждането на имуществените отношения и наследството за децата от предишните бракове. Затова често хора, които са се влюбили в зряла възраст, живеят заедно без брак.

Шарън Стоун и Майкъл Дъглас в “Първичен инстинкт”

Наистина ли битовизмите убиват любовта? Някои се стремят да пренесат традициите от предишното си семейство в новото, защото ги смятат за правилни, или просто така им е по-удобно. Може мъжът да е свикнал жената до него да готви и чисти, и очаква същото от новата си спътница. Но е избрал дама с противоположни на първата си съпруга качества.

У бившата му жена домошарка не му е харесвало, че тя отделя малко време за себе си и че няма други интереси, освен за бита и децата. А новата му любима - точно обратното - активно се занимава с кариерата си, не седи вкъщи, има разностранни интереси. Е, кога, пита се, ще има време да готви и чисти? И кое е по-важно – да му готви добре или да се чувства добре с нея? Предишният стереотип не е валиден, трябва двамата заедно да създадете нов.

Когато започнете нова връзка, по-добре да не се връщате към опита от предишното ви семейство, за да не се товарите с излишни очаквания. Постарайте се да цените партньора си такъв, какъвто е. Не забравяйте основната причина да сте заедно – че се обичате. А когато се влюбиш в някого, обикваш и неговите недостатъци, и любимите му занимания, всичко. Създайте ваши си, нови правила на общуване, които ще ви устройват и двамата, без да се обръщате назад.

Пролетта е в разгара си. Порадвайте се на хубавото време и на любовта си! Създайте смело нов свят за двама.

www.tbo.com

Предишните връзки не пречат на семейство Саркози

Предишните връзки не пречат на брака на френския президент Никола Саркози и неговата първа дама Карла Бруни. Любовта им се разви буквално пред очите на целия свят. И нито скандалът с раздялата на политика с бившата му половинка Сесилия, нито спекулациите, че манекенката ще му омръзне (или той на нея) спряха страстта между двамата.

Те се венчаха през февруари 2008 г. Бракът е първи за Карла и трети за Никола. И двамата имат деца от бивши свои любовни връзки. Повече от 4 години след венчавката си изглеждат влюбени и неразделни, а първата дама се справя със задълженията си в политическите среди със същия блясък, както и на модния подиум преди години. Миналата есен се роди дъщеричката им Джулия.



Публикувано във в. "Преса", 22 април 2012 г.

Камбоджа: Живот върху плаващо село

Ивайло пред тук-тук, из пътеките на комплекса Анкор Ват в Камбоджа

Боряна АНТИМОВА

“Обичам да наблюдавам как живеят хората, как се забавляват и общуват, как работят” – казва Ивайло за митарствата си по света. “Пътешествието за мен е начин да обогатя себе си, като наблюдавам другите.

Посетил съм 39 държави досега за последните 7 години и всеки път, когато пресека нова граница, ме обзема вълнение в големи дози и тръпка да вкуся от местната култура: навици, обичаи, кулинария, архитектура... Имам навик от всяко място да си купувам сувенир – магнитче за хладилник. Вече са над 60, има и много подарени от приятели от цял свят”, обяснява пътешественикът.

Изненадващо, местните предприемачи предлагат слона като транспорт до хълма в комплекса Анкор Ват

Ивайло Димов е само на 25 години, но вече има сериозен опит на авторитетна позиция – финансов анализатор. Завършил е финанси в УНСС и учи магистратура по бизнес администрация в IE Business School (“Институт Еспреса”) в Мадрид. Преди това е трупал опит една година в семейната фирма MVVI Consult Ltd като финансов анализатор. На същата позиция е работил година и половина и в централата на “Крафт Фуудс” за Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка във Виена.

От 4 години Ивайло членува в AIESEC - глобална студентска неправителствена организация, и ръководи офиса й за България, преди да замине за Мадрид. Организацията има представителства в 110 страни по цял свят и основно развива лидерските способности у младежите чрез работа по проекти с икономическа или социална насоченост.

Тук-тук с туристи наближава поредния храм - основен начин за разглеждане на комплекса

С колкото и сериозни проекти да е зает обаче, всяка година Ивайло отделя време и средства за своите изследователски пътешествия. С особено вълнение разказва за Азия. Решава да отдели два месеца, за да я опознае. Минава през Хонг Конг, Япония, Китай, Макао, Камбоджа, Виетнам, Малайзия, Сингапур, Тайланд, Индия и ОАЕ –Дубай.

“Два месеца са абсолютно недостатъчни за толкова дестинации, но не можех да остана повече. Исках да разбера как живеят местните, какво правят всеки ден, какво ценят, как се отнасят към чужденците, дали ще ти помогнат например на улицата, ако ги попиташ нещо”, разказва Ивайло.

”Не съм виждал по-зелено от цвета на растителността в Камбоджа”

Особено го впечатлила кухнята. Опитал по нещо традиционно от всяка страна. Казва, че кокосовото мляко добавя интересен вкус на всички техни ястия. С него готвят вместо олио. Типичното ястие за региона Тайланд, Камбоджа и Виетнам например включва месо, зеленчуци (моркови, чушки, местни разновидности на боб, гъби), овкусени с лимонова трева, и с пържени ядки кашу.

От всичките азиатски страни Камбоджа му била най-интересна, понеже не знаел почти нищо за нея. “Хората са изненадващо усмихнати и добродушни след терора, през който са преминали преди 30 години, по време на режима на Червените кхмери”, казва Ивайло. Истинско предизвикателство за него било да попадне на плаващи селища. В Камбоджа и Виетнам те са нещо нормално.

Залез от комплекса Анкор Ват

По течението на реките или в езерата има много такива къщи на салове. Те се местят според пълноводието и всеки сал заедно с къщата върху него се връзва здраво за бамбукови колове, забити дълбоко в тинята. Иначе когато човек е вътре, може и да забрави, че е на сал – толкова здраво са привързани дървените домове, че все едно са на твърда земя. Жителите на плаващите къщи имат ограничен достъп до питейна вода, къпят се и се мият в реката.

“На тези плаващи къщи повечето хора имат телевизори, печки и някои дори хладилници” чуди се Ивайло. Ток се доставя чрез акумулаторни батерии и има лодки, които ги презареждат. Други лодки сноват между наколните жилища, като продават храна. Има и лодкари-гидове, които развеждат туристи или карат децата на училище. То също е на сал, но е със специални подпори и доста по-стабилно закрепено от останалите домове.

Плаващите селища - поредица от къщи на салове, закрепени за колове, 

обградени от буйна растителност на брега

При преместването на селището редът не е важен, така че е много възможно да си смениш комшиите. Къщите са доста близо, буквално са вързани една за друга или са на метър-два разстояние. Всеки стопанин си има лодка, защото това е единственият начин за придвижване по тези места. Има и лодки-таксита.

Ивайло се добира до плаващите селища на тук-тук. Това е триколка, теглена от мотопед. “Беше интересно преживяване. Аз и спътниците ми бяхме отседнали в хостел на брега на езеро, на 20 минути от град Сиам Реап. До плаващото село се придвижихме с тук-тук. Шофьорите карат много бързо, сред облаци прах и изпреварват доста рисковано. Имат някаква неясна система от бибиткания и адреналинът е висок. Това напомня доста Кайро, Индия, Шри Ланка”, разказва пътешественикът.

Търговки на лодки

Той се сприятелил с гидовете в лодката, с която го закарали на плаващото село. “Бяха баща и син, той говореше малко английски и ни разказа за себе си - че сутрин ходи на училище, следобед помага на баща си с туровете. Нямаше амбиции за големия град или чужбина. Искаше да стане тур-гид като завърши, да разказва за държавата си и да показва красотите и”, разказва пътешественикът.

Ивайло бил притеснен от хаоса по улиците. “Освен столицата Пном Пен, градовете нямат нужната инфраструктура. Нещо нормално е като се разхождаш по улиците, да се удряш в многобройни жици и кабели, които висят само на метър-два над главата ти. Което в комбинация с пороите през дъждовния сезон крие сериозна опасност за хората”, чуди се Ивайло.

Мъже си почиват в горещия ден

Той е очарован от позитивизма и усмивките на камбоджанците. “Те са много приветливи и живо се интересуват от теб – откъде си, защо посещаваш държавата им. Може да живеят бедно, но не те лъжат, не се пазарят за цената и винаги са готови да ти помогнат”, казва пътешественикът.

Ивайло (вдясно) заедно с гидовете си лодкари

Дворецът на монарха в столицата Пном Пен

Ивайло позира в една от 7-те будистки пози

Публикувано във в. "Преса", 21 април 2012 г.

Леонардо: Внимавай какво ядеш и пиеш

Анатомичните рисунки на Леонардо да Винчи. Сн. www.memorise.org

12-те златни правила на гения за здраве и дълголетие

 
Боряна АНТИМОВА


Как да съхраним тялото си здраво до дълбока старост е голямото предизвикателство на човечеството, откакто то съществува. Известни са десетки хиляди оздравителни системи и хранителни режими, но какво да изберем? На някои им се иска да вярват, че съществува списък от съвети и като ги спазваме всеки ден, никога няма да се разболяваме. Че ще се занимаваме с удоволствие с любимите неща, без да ни стряскат бодежите в сърдечната област, настинките, наднорменото тегло и болките в ставите.

В историята на човечеството има една личност, за чийто тонус и жизненост се носят легенди – Леонардо да Винчи. Биографът му Джорджео Вазари пише с възторг за “несравнимата му физическа красота”, за благородната му осанка, изящни движения и атлетична фигура. Леонардо яздел великолепно и бил необикновено силен.

Съвременниците на гения разказват с възторг как той огъвал подкови с голи ръце и с лекота обяздвал диви жребци – в резултат на рядкото съчетание на физическа сила и ловкост. Друг гений – великият немски поет Гьоте, е написал за Леонардо: “Красив, с разкошно телосложение, той е истинско въплъщение на човешкото съвършенство”.

Наричат го бащата на сравнителната анатомия. През годините 1510 – 1512 се е занимавал сериозно с нея. Направил е редица открития в областта на вътрешните органи, съдовете и нервната система. Като архитект, учен, инженер, изобретател, поет, скулптор и художник, Леонардо проявил интерес към тази наука, когато бил извикан от медика Марк Дела Торе, за да илюстрира учебник по анатомия.

Задачата на Торе била да направи дисекция, а Леонардо Да Винчи да я изобрази в картини. Торе обаче почива преждевременно и се наложило Да Винчи да се заеме и с двете задачи – изследване и илюстриране. Той прави дисекции на повече от 10 човешки тела и едновременно с това изобразява видяното и наученото.

Леонардо осъзнава, че познания по анатомия може да се придобият само чрез извършването на дисекции. Открива и инжектирането на восък във вените на тялото за неговото съхранение – метод, използван и до днес. Неговите рисунки на човешката анатомия все още се смятат за ненадминати.

През целия си живот Леонардо е писал дневници. В някои от тях е оставил наставления, прости съвети в отговор на това, как да се предпази човек от болести. “Твоето здраве зависи само от теб! Всеки човек сам може да възпита у себе си умението да остане здрав”, пише Леонардо.

На друго място казва: “Твоето тяло е самото съвършенство! Всичко в него е взаимосвързано и хармонично. Болестта е разпад на елементите. Изцелението е във възстановяването на природната цялост, в естественото съвършенство на човека като частица от природата, частица от мирозданието”.

В други свои записки геният пише: "Учете се да пазите здравето си!". Още в своето си време – XVI век, Леонардо да Винчи блестящо е отговорил на въпроса, защо човек остарява преждевременно: “Смъртта на старците, само ако не е предизвикана от треска, се причинява от съдовете. Стените им толкова се удебеляват, че съдовете се запушват и кръвта няма как да протече по тях".

Геният на Ренесанса е съветвал да се борим с болестите на съдовете чрез физически упражнения – съвет, който и досега е валиден за хората със съдови заболявания.
Леонардо е оставил прости правила, които могат да помогнат на човека да се излекува от недъг и да запази здравето си за дълги години.

“Всичко гениално е просто. Да се запази здравето също е просто. Но е толкова сложно да не забравяш, че е просто”, философствал мъдрецът Леонардо.

12-те прости правила на гения за дълголетие


1. Пази се от гняв и избягвай да си ядосан, да си в лошо настроение и печално разположение на духа.
2. Давай почивка на главата си, нека умът ти е винаги в добро състояние и готов за мислене.
3. Нощем се завивай добре.
4. Прави физическите упражнения с мярка.
5. Избягвай разгулния живот и безпътството, внимавай какво ядеш.
6. Яж само когато си гладен и вечеряй леко.
7. Стой изправен, когато ставаш от масата за хранене.
8. Не допускай стомахът ти да стърчи напред, а главата да е отпусната надолу.
9. Смесвай виното с вода и пий по малко, но не го прави между храненията и на празен стомах.
10. Яж проста храна.
11. Добре сдъвквай храната.
12. Редовно изпразвай червата си.

Моите коментари: ПРЕДИ ДА НИ СЪБЕРЕ, КАПИТАНЪТ НИ ОБЕДИНИ

Боряна АНТИМОВА

КАПИТАНЪТ НИ СЪБИРА ТАЗИ ВЕЧЕР В 19.19 Ч. НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАДИОН... Дори и в страданието си един силен и смел мъж обединява нацията ни, показва ни как трябва да се отнасяме към другите. Фейсбук – като истинска социална медия, поде инициативата и я разви до неподозирани мащаби. Видяхме и нещо, невиждано досега - знамената на "Левски" и ЦСКА заедно, в подкрепа на Стенли.

Днес българите имат кауза – да вдъхнат кураж на капитана на националния отбор по футбол. Тя е колкото патриотична, толкова и етична. Изведнъж стана ясно, на колко хора е помагал Стилиян. Отвсякъде пристигат нови и нови разкази за хуманните жестове на нашия капитан. Та как бихме могли да разберем, като Стенли никога не е бил барабани за това...

Но ето че днес той самият има нужда от морална подкрепа, защото е сам срещу левкемията, в тежък двубой, при който единият от двамата трябва да победи! И това трябва да е Стилиян! Няма начин да не победи, щом зад него са всички българи и целият свят!

"Да запалим свещичка и да се помолим - всеки пред своя Бог!", написа Вилдан Байрямова, моя приятелка и колега. Вилдан е в Кърджали, талантлив поет и журналист, пише на най-прекрасния български, който може да си представим…

Вилдан няма да може да дойде, защото е кореспондент и трябва да е в Кърджали, но ще се помоли пред своя Бог... Колко хубаво... Всеки да се помоли пред своя Бог, предлага Вилдан - християнски, мюсюлмански, еврейски, арменски... Защото всички сме българи.

ПРЕДИ ДА НИ СЪБЕРЕ, КАПИТАНЪТ НИ ОБЕДИНИ.

Маргарита Петкова: Моята златна книга е животът ми

Сн. Деница Дабижева

Боряна АНТИМОВА


“Моята златна книга е животът ми, чиито страници непрекъснато допълвам. Най-златните глави в нея са трите ми деца. Те са 24-каратови. Приятелите, любовите, враговете - там каратите са различни, примесите - също, но пък така е нормално, иначе става прекалено еднообразно. И стерилно, пък аз държа на естествения имунитет.” Така поетесата Маргарита Петкова отговори на въпрос на "Икар" за новата й награда.

На церемония в Съюза на българските журналисти тя, заедно с продуцентката Росица Вълканова получи отличието "Златна книга". Присъжда й се за завоюван висок престиж и принос към българската култура от Съвета на европейската научна и културна общност.

Наградата й връчи режисьорът Георги Стоянов, който поръча да си носи златната значка, защото и перото й е златно. Организаторите на церемонията от Клуба на българския културен и научен елит обявиха обществено допитване за идеята да се чества Световен ден на писмеността, като резултатите бъдат обявени на 24 май.

Почетната значка "Златна книга" е изработена от 24-каратово злато във формата на разтворена книга, в Монетния двор на България. Нейни носители са Райна Кабаиванска, Силви Вартан, Христо Мутафчиев, Михаил Белчев, Валя Балканска и други 180 личности и институции от елита, допринесли за развитието на българската наука и култура. Всяка година те определят и новите номинации.

“Аз не съм колекционер на награди. Не участвам в конкурси, даже преди да ми се обадят от Съвета на европейската научна и културна общност, не знаех, че има такива високи отличия - каза още Маргарита Петкова. - Просто си върша работата. Но е хубаво, когато трудът ти бива оценен. И без да залитам в един от смъртните грехове точно в Страстната седмица – гордост, горделивост, суета, както искате го формулирайте - радвам се. Дано заслужено.

Както “Икар” отбеляза, в края на февруари излезе от печат 13-ата книга на една от най-обичаните съвременни поетеси - “Подсвирквайки – към Голгота”. При голям успех преминаха литературни четения из страната, за които тя споделя, че я зареждат страхотно. Как живее днес Маргарита Петкова?

“Около мен винаги е едно и също и винаги то е с различни нюанси. Всеки ден посрещам и меда, и жилото - и благодаря. Общо взето и в личен, и във всякакъв план съм живяла на принципа - "... каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка". Перото е моята сабя, а на върха му е Свободата”, каза поетесата.

Още за новата стихосбирка - ТУК

Моите коментари: За bTV, Маги, скандала и… TOXIC

Сн. ЛУБРИ

Боряна АНТИМОВА

В разгара на най-големия тв скандал от години – между bTV и продуцентската фирма на Маги Халваджиян, снощи в един столичен клуб – “Преди 10” двама от “Ангелите на Касиел” представиха новия си проект TOXIC – неочаквани акустични версии на 19 супер парчета на световноизвестни изпълнители.

Докато големите тв лъвове се караха за пари (за каква цензура става дума, като и на децата е ясно, че каквото и да ни говорят, става дума за пари!), все още младите, но много талантливи и нахъсани лъвове на Касиел показаха как човек трябва да се бори!

За много хора беше изненада оставането на второ място в актьорското риалити “Стар машин” на изключителния Иво Желев. Който е гледал само коледния концерт на момичетата и момчетата, няма как да не запомни невероятното му изпълнение на Imaginе на Джон Ленън.

В това култово изпълнение няма как да забравиш очите на Иво. Те казваха страшно много - че дори и да не спечели в “Стар машин”, младият артист ще продължи битката. И един ден сам ще намери пътя до Бродуей…

Разбира се, Иво и Силвия имаха невероятния шанс да попаднат на ментор като невероятната, талантлива и вдъхновяваща Касиел Ноа Ашер, която всичко прави с много любов и дързост. Иначе щеше да ги сполети съдбата на всички бивши участници в тв формати – нулева реализация и забрава.

Скандалът между bTV и Маги Халваджиян ще е по-гръмотевичен от всеки друг, а последствията - непредвидими... Без да встъпвам в ролята на адвокат на Маги, неволно си спомням, колко добри свои инициативи са съсипали двете големи телевизии - bTV и Нова...

Колко читави предавания и водещи са похабили... Заради криворазбрания търговски аспект... Да сложим на везните вдъхновението на младите лъвове от “Стар машин” срещу телевизионери, които всички свои разговори водят с… калкулатор. Така се оказва в крайна сметка. Защото, каквото и да ми говорят за ограничаване на инициативата и непоносима цензура, ясно е – става дума за пари…

В същото време група млади актьори подготвиха изключително трудния и опасен за един изпълнител акустичен концерт, работят по втори проект, мислят за трети, влизат в студиото да записват два абсолютни хита, след които ще последва албум… И не говорят за пари, защото първо трябва да дадеш всичко от себе си. После парите някак сами идват...

Ето един хубав пример за това, как от актьорско риалити се ражда музикален проект, а участниците продължават с реализацията си! За разлика от победителите в много други музикални формати, които едва дочакват първия си сингъл. Защото са имали неблагоразумието да се включат в… търговски проект.

Още за концерта - ТУК

Американец посвети две песни на Касиел

Сн. СЛАВ

Актрисата подари парчетата на Иво и Силвия от "Стар машин"


Боряна АНТИМОВА

Американският бизнесмен и талантлив музикант Джошуа Харис Бел се влюбил в актрисата Касиел Ноа Ашер. Вдъхновен от нея, той композирал две парчета в стил брит поп, които й посветил, потвърди тя пред “Преса”.

“Историята с този човек е много романтична. След една година изключителна кореспонденция, ние се видяхме, влюбихме и той написа парчетата като благодарност за това, което се случи. От две години стоят в мен и вече намериха изпълнителите си – Иво и Силвия от “Ангелите на Касиел”, разказа актрисата.

Джошуа е с вълнуващо музикално минало. През 1998 г. е бил вокалист на британската група MUSE преди Матю Белами, а след напускането й се връща в Щатите. Основният му бизнес е борсови инвестиции, пише и музика за реклами, а други неща композира само за удоволствие.

“Не обичам много да говоря за личния си живот, важното е, че от тази любов се роди прекрасна музика. И че той направи страхотен жест към Иво и Силви, като им позволи да изпълняват два абсолютни хита, които ще бъдат първите техни сингли от бъдещия албум.

Джошуа го реши, след като му пратих техни изпълнения от “Стар Машин”. Това е голяма победа за българския пазар, където победители от музикално риалити си чакат първия сингъл с месеци и понякога – с години. Както и очаквах, талантът на Иво и Силви се оценява повече навън, отколкото тук”, сподели с тъга Касиел.

В паузите между репетиции в театъра и снимки в киното дамата търси спонсори за клипове към синглите, чиято премиера ще е в края на април в клуб 414. “Надявам се да завъртя колело, което никога не съм въртяла!”, допълни амбицирано дамата.

Сн. ЛУБРИ

Както “Преса” пръв писа, поредната страст на артистичната дама е да продуцира акустични концерти. Първият от серията проекти - TOXIC е с вокалисти Иво Желев и Силвия Станоева от “Ангелите на Касиел”, и със специалното участие на Блаже Димитров - китара и Иван Тотев – клавишни. Ще бъде представен на 11 април в столичния клуб “Преди 10”.

“От проекта мирише на барут и включва 19 от най-звездните, вълнуващи, трудни, диви, любовни, еротични световни песни... Актьори, които пеят феноменално, или певци, които играят така, както дишат? Ангели или демони? Нека другите преценят”, обясни разпалено Касиел.
Ще прозвучат неочаквани версии на Бионсе, Шиниъд О`Конър, Дейвид Бауи, Джордж Майкъл и други велики изпълнители и групи.

Следващата цел на амбициозното творческо трио - Касиел, Иво и Силвия е съвместен концерт с Нов Симфоничен Оркестър.

Още за Касиел, "Ангелите..." и плановете им - ТУК

Публикувано във в. "Преса", 10 април 2012 г.

Госпожа Шефката

Неповторимата Мерил Стрийп в "Дяволът носи Прада"

Дамите могат да бият силния пол като ръководители

Боряна АНТИМОВА

Според разпространените по нашите географски ширини мачовски представи, жена зад кормилото и жена-началник приличат на слон в стъкларски магазин. Когато нежно създание се набутва в мъжките дела, по-добре да не си наблизо, защото може да пострадаш. И че дамите се оплитат в документите като пате в кълчища. За сметка на това широко приети са идеите, че мъжете схващат всичко от половин дума, усвояват в движение и едва ли не са родени научени.

Феминистките пък надават вой, че сякаш напук на силния пол дамите в цял свят успешно заемат ръководни постове - стават министри, премиери, президенти и спокойно носят дори тежки монаршески корони. Да не говорим колко от тях са ненадминати като шефове на огромни корпорации.

Психолозите обаче напомнят, че векове са съществували изконно мъжки приоритети, които са оформяли характера на силния пол. Умението да си лидер, да увличаш хора след себе си е качество, заложено в природата на "самеца", обясняват експертите. Именно при преодоляването на трудностите съвременният Адам набира сили за нова схватка и се превръща в герой, ако успее да победи в тежък и неравен бой.

Природата на жената е друга. През вековете тя се е занимавала с домакинството и отглеждането на потомството. Царица е в решаването на дребните домашни проблеми. Но ако бъде поставена в постоянен сблъсък с разнообразни тежки предизвикателства и й се наложи да вземе незабавно решение, тя може да изпадне в непреодолим стрес, без дори да осъзнае какво точно се случва.

И все пак в някои сфери е по-добре началниците да са жени. Често те са много по-амбициозни и добре подготвени от мъжете, защото се стремят да опровергаят налаганото от векове схващане, че нежният пол е добър само за кухнята и спалнята. Ако съумеят да останат делови, строги, целеустремени и в същото време грижовни, вместо да се поддадат на емоциите, може да се окажат по-добри за поста от всеки Адам в екипа.

Опитът показва, че именно на дамите шефове се удава повече да вдъхновят колектива (особено мъжкия) за "подвизи". Точно те могат да се превърнат в двигател за изключителни постижения.

Тежко е обаче, ако сте човек, прехвърлил 50-те, а ви ръководи младо, умно и амбициозно момиче. Това дразни себелюбието, комплексира и засилва у посребрелия достолепен мъж усещането, че е неудачник, пропилял живота си и неуспял да създаде свой бизнес или поне да заеме по-висок пост в чуждата компания.

Точно в такива моменти нищо неподозиращата нахъсана, но в същото време добронамерена шефка може да стане обект на истинска омраза от страна на нейния подчинен. И да изпадне в недоумение какво точно е направила, за да си спечели такова отношение.

Но не по-леко е да си дама в благородната възраст и да си от другата страна на бариерата – като ръководител. Пред очите ти твоите подчинени ухажват всички останали жени в предприятието, но не и теб – началничката. Защото не е прието.

Започваш да се чувстваш непълноценна. И си задаваш въпроса дали, ако не беше Госпожа Шефката, щяха да продължат да ти повтарят как “годините са минали край теб, без да те докоснат” и колко добре изглеждаш.

Но това всъщност е част от цената, която плаща една Ева с амбиции за началнически пост. Когато е на работа, е по-добре да не мисли за това, че е жена, която може да предизвика и други не съвсем трудови помисли. А да ги остави за свободното време и хората, които нямат нищо общо с професията й.




Ако сте жена-началник:

• оставете вкъщи склонността да забърквате в скандали и да се обиждате на сътрудниците си за дреболии; да им “четете конско” и да превишавате пълномощията си; никой от тези мъже не е ваш съпруг, не забравяйте това;
• използвайте за тях думите “сътрудници”, “колеги” и “служители”, а думата “подчинени” оставете за вкъщи;
• секси облеклото - никакви финтифлюшки, деколтета, цепки и прозрачни блузки оставете за времето след работа;
• постарайте се да опознаете индивидуалните особености на сътрудниците си и умението им да изпълняват задачи на 100 процента;
• тренирайте се да контролирате емоциите си и да овладявате гнева си, за да не съдите за сътрудниците си пристрастно и да не вземате важни решения под влияние на импулсите;
• постарайте се да нямате любимци в работата и да цените всеки според постиженията му;
• на работата вие сте само началник – приятелското, свойско и майчинско поведение оставете за приятелките и семейството си;
• вашата квалификация винаги трябва да е с една идея пред тази на подчинените ви, затова трябва непрекъснато да се усъвършенствате.

Ако сте мъж-подчинен:

• установете граница за сексуалните отношения “дом – работа”; не случайно народът е казал, че където си вадиш хляба, не вадиш други неща; пък и сексът с шефката почти никога не е довел до нещо добро, точно обратното – не дай, Боже, да изпаднете в немилост, след като сте били интимни – губещият винаги ще сте вие;
• шефката е недоволна от работата ви? Не бързайте да си мислите, че се заяжда за нещо, а си огледайте свършеното и потърсете вината в себе си;
• шефката не ви е приятелче за по бира - дори и да си пада малко мъжкарана, все пак не забравяйте за разликата в половете; не си позволявайте свойски и сексуални подмятания и неподходящи обръщения, като например “шефке”; Не забравяйте, че не й е лесно да е шеф: трябва не само да създаде и поддържа атмосферата в екипа, но и да решава в движение сложни задачи, че и да се съобразява с мъжкото ви его и да не ви унижава, когато сте се изложили.

На 58 г. Ким Бейсингър си остава желаната “строга господарка” в леглото за милиони мъже по света

По-добре да не ви е вкъщи – пада либидото

Шефката комплексира в леглото, освен ако не сте фенове на модела “строга господарка”, показват изследвания. Жените, които командват вкъщи, получават много по-малко секс. Учени от университета в Балтимор, САЩ са публикували резултати от изследване за връзката между доминиращото положение на жената в семейството и секса, който тя получава от своята половинка.

Оказало се, че дамите с доминиращо ръководно положение получавали от 3 до 100 пъти по-малко ласки от останалите. Желанието да се държи под контрол всичко у дома комплексира партньора и охлажда любовната нагласа на мъжете.

Професор Мишел Хиндин от университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, провеждащ изследването, твърди, че колкото повече решения взема жената сама, толкова по-малка е вероятността да прави секс и толкова по-рядко ще прави секс. Правилното решение според учените е в баланса на ролите между двамата.

Публикувано във в. "Преса", 8 април 2012 г.